Турция продължава да провежда военна операция ("Щитът на Ефрат") на територията на суверенна държава, но колкото и да е странно на пръв поглед, това урежда почти всички.

Под предлог за превенция на терористични атаки от страна на ИДИЛ, Турция успя да създаде  буферна зона на сирийската си граница, едновременно измествайки и връщайки кюрдите на десния бряг на Ефрат.

САЩ допълнително упражниха натиск върху кюрдите, за да направят това. Грубо казано, посочиха къде им мястото.

Русия не спря Турция (позволи навлизането на турска и американска авиация във въздушното пространство на Сирия) и си замълча за кюрдските интереси, вероятно повлияна от многобройните кюрдски делегации, посетили Москва, а накрая предпочели като главен съюзник американците.

Русия и САЩ на многочасовата среща Кери-Лавров се разбраха по доста важни за двустранните им отношения, а и за близкоизточния регион като цяло въпроси. Американците най-накрая престанаха да смятат "ан Нусра" за част от "умерената опозиция" и ги признаха (поне на думи) за терористична организация.

Уточниха се, че никоя от страните в региона не иска независим Кюрдистан, освен самите кюрди. Които бяха доста близо до мечтата си, тъй като цели три кюрдски анклава бяха преминали голямата река и се бяха закрепили.

САЩ и Турция се съгласиха с Русия, че засега (до избиране на преходно правителство) Асад трябва да остане на власт по простата причина, че ефективно в наземни операции срещу терористите воюват само редовната сирийска армия и кюрдите. Затова и официална Сирия протестира само на думи срещу турското нахлуване без нейно позволение.

Големите губещи засега изглеждат само кюрдите - техните мечти за Кюрдистан се губят в необозримо бъдеще. За което, между другото, са си виновни и самите те, тъй като, първо, между тях самите няма разбирателство. Те продължават да са разделени и дори воюват помежду си. И второ, избирайки да са съюзник на САЩ, тях ги постигна обичайната съдба на подобни съюзници - да бъдат предадени или продадени. Затова за тях ще е за предпочитане, ако успеят с помощта на Москва и Вашингтон да си извоюват поне автономия в рамките на неделима Сирия.

В Сирия започнаха да се намесват официално и други сили - като Китай и Египет, например. Което все повече засилва убеждението, че територията на една от най-древните цивилизации се превръща в демо-полигон на малка световна война, в която всеки воюва срещу всеки и всеки се опитва да се съюзява с всеки в зависимост от постоянните или временните си интереси. Както и не може да се вярва на официалните изявления на която и да е от страните - трябва да се следят и анализират действията им, а не думите и сценариите. И за съжаление, мир в Близкия Изток поне до края на този век не се предвижда. А според лошия вариант войната там ще продължава вечно.