Момиченце от щата Вашингтон вече може да показва усмивката си, след като лекари успяха да реконструират долната й челюст, съобщава телевизионният канал Ей Би Си.

7-годишната Алексис Мелтън е родена с рядко генетично заболяване, наречено Окуло-Аурикуло-вертибрална дисплазия (синдром на Голденхар-Горлин), който е причинил малформации на долната й челюст, според детската болница в Сиатъл.

Синдромът на Голденхар-Горлин е състояние, което засяга развитието на лицето, особено развитието на ушите и долната челюст.

"Състоянието на Лекси е изключително рядко", заяви д-р Майкъл Кънингам, директор на отделението по краниофациална хирургия в Сиатълската детска болница.

"Този синдром се среща при по-малко от един на един милион пациенти. Без лечение синдромът е опасен за живота. Преди Лекси сме виждали само две други деца с подобно генетично заболяване", заяви лекарят.

Първият знак, че нещо не е наред с детето, се появил, когато майката на Алексис - Лиза Скайланд, получила усложнения по време на бременността. След ултразвук станало ясно, че Лекси има изключително слабо развита челюст.

Когато Лекси се родила се наложило лекарите веднага да направят трахеостомия, разрез в шията й, за да й помогнат да диша. Челюстта й била толкова малка, че ограничавала и дихателните й пътища. В последствие лекарите открили, че долната челюст е огледален образ на горната челюст и се слива с черепа на детето.

"Беше много емоционално. В онзи момент ми беше много трудно да разбера на какъв риск е изложена или сложността на нейното състояние. Тя буквално нямаше дихателни пътища и не можеше да диша без трахеостомия. Без тази интервенция можеше да я загубим", разказа Скайланд.

Макар лекарите да успели да стабилизират Лекси, те трябвало да чакат, за да й помогнат.

Когато Лекси станала на 3 години лекарите започнали процес по "растеж" на челюстта й. Те трябвало да вземат допълнителна кост, с която да подпомогнат разширяването на челюстта, така че дихателните пътища да не бъдат ограничени. След това използвали устройство, което бавно разтегнало челюстта на малкото момиченце. Когато костта се разтяга, тя расте, за да запълни празнините и напълно да оформи челюст, казват лекарите.

"Започнахме с помощта на едно от долните ребра на Лекси, за да добавим кост към задната част на челюстта й. След това добавихме устройството", заяви хирургът Ричард Хопър. "Два пъти на ден родителите й трябваше да включват устройството и то постепенно оформяше нова костна тъкан. Реално ние взехме старата челюст и я превърнахме в нова."

Лекси все още изпитва затруднения, въпреки че вече диша сама без помощта на тръба. Процедурата се очаква да приключи през 2017 г., а лекарите се надяват тогава тя да може да се храни сама.

Съединени Американски Щати