По-мъдрите знаят, че когато идва кална вода, не се прави бент, защото ще го прескочи и там ще остане. Прави се отклоняващ улей за оттичане

Да са ви облъчвали в последно време със сълзливи репортажи за “тежката участ на бежанците”? Да сте чели, гледали или слушали как трябва да продължаваме да бъдем “съпричастни към трагедията им”, да ги посрещаме едва ли не с “добре дошли” и да ги интегрираме ударно?… Все по-рядко ще ви се случва. Месец-два бяха необходими на европейските медии да сменят тона след първоначалното стъписване и да фокусират вниманието си към проблемите и последствията от имигрантските вълни.

Така съвсем логично зачестиха информациите за конфликти и сблъсъци между новодошлите и полицията, за опожарени центрове за настаняване, за пострадали местни жители в тази или онази държава, за все по-мощни протести срещу политиката на властите… Гледах наскоро потресаващ клип с прииждащи орди на гръцкия остров Лесбос. Качваха ги директно на кораби в Атина и ги откарваха по островите. Всичко изглеждаше като добре организирана акция.

А там те тръгваха като обезумяла човешка лавина към малките градчета и села, където местните хора буквално се криеха зад огради, врати и прозорци. И естествените им реакции пред камерата бяха: “страхуваме се”, “в опасност сме, всеки ден, всяка минута”, “искат да ни убият”, “някой трябва да ни защити”, “те са тук, влизат в къщите ни”, “ние сме жертвите, не те”…

Клипът по-нататък продължаваше с кадри от Европа, където централните площади, а и цели квартали на някои големи градове изглеждаха неузнаваемо. Или както иронично се изказа един жител на Брюксел: “Сутрин като погледна през прозореца си, виждам нещо средно между краен квартал на Техеран и неделен пазар в Адис Абеба. Звуковият фон е същият.”

Защо разказвам всичко това ли? Защото днес тези, които създадоха целия хаос в Европа, се опитват да запушват пробойните на потъващия кораб с отчаяни палиативни мерки, вместо да понесат своята отговорност. Готови са да изливат милиарди евро в Африка и Турция в опит да спрат човешките потоци. Измислиха някаква квотна система на разпределение, която в зародиш се оказа мъртвородена, защото срещна масов отпор сред страните членки на ЕС, а сега тепърва кроят планове за общоевропейска гранична полиция. Или за “буферен склад” на Балканите. И всичко това – на фона на още по-мрачни прогнози за нови бежански вълни догодина.

Неслучайно основните критики са заострени към германския канцлер Ангела Меркел, сочена за главния виновник, позволил на над милион и двеста хиляди имигранти да влязат в Европа от началото на годината. От тях 630 000 – нелегални! Същата Меркел, която през лятото направи призив, че всички мигранти са добре дошли в Германия, днес е принудена отново да прилага Дъблинския регламент и да връща бежанците в първата страна от ЕС, през която са влезли. По-точно казано: ще ги заселваме по периферията на ЕС, но само да не са при нас. Няма що – колко демократично! А къде останаха европейските приказки за “солидарност”, “равноправие”, “взаимопомощ”? Забележете, на прицел основно е Меркел и отвътре, и отвън. Сиреч Германия като държава-локомотив на ЕС, срещу която открито се противопоставят други лидери и държави. Сработило е националното чувство за самосъхранение, общността – доколкото я е имало, се разпада. Затова и чиновниците от Брюксел, които й припяваха в хор, лека-полека се изпокриха като мишоци и също смениха плочата, уплашени за собственото си оцеляване. Сега ли чак Юнкер и Туск прозряха, че “Европейският съюз е пред риск от унищожение”, че “вътрешните борби може да го разрушат”, че “бюджетът на ЕС не може да поеме цялата тежест за справянето с мигрантските потоци”? А къде са в целия този пасианс основните партии в Европарламента ЕНП и ПЕС? Какво направиха, за да предотвратят започналия разпад на съюза, за който вече открито говорят всички.

И пак неслучайно, като контрапункт на Меркел, се извиси името на унгарския премиер Виктор Орбан, наречен от някои “новият неформален лидер на ЕС”. Защото пръв има смелостта да предупреди, че бежанците ще сложат край на Европа, и дръзна да затвори границата на страната си и да вдига огради. Пример, който бе последван и от други държави, независимо че Берлин и Брюксел му скръцнаха със зъби в началото. Е, оказа се прав, а зад Орбан в една или друга степен застанаха и други източноевропейски лидери – на Словения, Словакия, Чехия, че дори и Полша. Да, ЕС вече не е същият.

Шенгенската система не работи, изграждат се нови стени, затварят се граници, законите се променят в движение според конюнктурата, а принципите и устоите на “единното европейско семейство” се оказаха фалшиви и илюзорни.

Кой е виновен тогава? Не Вашингтон, не Брюксел – пак Путин бил виновен, на когото ислямското цунами е новото му “тайно оръжие”. Пропагандата и в това отношение не спира да бълва своите хибридни фантазии, независимо че Русия вече месец и половина бомбардира ислямистите, а сирийската армия тръгна в настъпление. За разлика от САЩ и тяхната коалиция, която уж правеше същото повече от година и чиято намеса всъщност отприщи бежанската вълна.

Припомням тази всеизвестна мантра за “виновника Путин”, защото той бе основното оправдание на Стара Европа и на нейните сателити, каквато е и България, да налагат неадекватната си политика в последните 2 години. Путин беше “виновен” за Украйна, за Крим, за Донбас, за сваления малайзийски самолет, за санкциите, защо не и за бежанците. А за да не бъда голословен, ще цитирам умопомрачителни “прозрения” на Иво Инджев: “Режимът на фамилия Асад беше подкрепян в продължение на 50 години от Москва. Това продължава и сега. Владимир Путин си призна, че те няма да отстъпят, че ще продължат да изпращат оръжие в Сирия, и бежанската вълна се засили. Хората си казаха, че няма смисъл да живеят в такава страна. Режимът на Башар Асад бомбардира собственото си население по особено жесток начин. Това е подкрепяно от Путин.”

Пародия по български

А какво да кажем за нашите скъпи управници, известни с пословичната си сервилност и подчинение? Месеци наред и Плевнелиев, и Борисов, и Кунева ни убеждаваха как трябвало “да бъдем хора” и да приемем бежанците в държавата си, за да угодим на Брюксел. И изведнъж – когато Европа пропищя, набързо се сетиха, че имало и КСНС, който след цели 5 часа заседание стигна до гениален извод – че бежанската криза е най-големият риск за страната. И като заваляха едни идеи, едни препоръки и планове за “действие и справяне с кризата”.

Да се смее ли човек, да плаче ли, като вижда отново познатото влачене след събитията. С хоризонт – края на собствения нос. Сред “решенията” например четем: справяне с причините за мигриращите у нас и в Европа… Мигар на нашите управници все още не са им ясни причините за целия този наплив? Иде ми пак да си отговоря риторично: Путин им е виновен! И как ще се справят? Та не сме ли ясни – колкото от Германия ни кажат, толкова ще приемем. “Друга препоръка е МС да внесе проектозакон за противодействие на тероризма.” Забележително! Три години и половина след атентата в Сарафово има само препоръка за внасяне на проектозакон.

Така не се управлява държава. Така се затрива държава. Дебнат ни хиляди предизвикателства и опасности за страната, но “управляващата” клика чака разпореждане от “началниците”, въпреки че уж сме в съюз на суверенни държави. За колониалната ни администрация обаче думата “суверенитет” не съществува, тя винаги служи на чужди интереси. Иначе по-старите и мъдри хора знаят, че когато идва кална вода, не се прави бент, защото водата ще го прескочи и там ще остане. Прави се отклоняващ улей за оттичане.
И друго знаят – никога не се избира за кмет селският идиот.

Автор: Валентин Георгиев, в. “Дума”